Дневникът на успешния
Лидер

Избирам професия...


 

 

„— А защо сърцата не съветват хората да не се отказват от мечтите си? — попита момчето Алхимика.

— Защото в този случай сърцата страдат най-много. А те не обичат да страдат.“

"Алхимикът" - Паулу Коелю

Здравей! Ти, който си на прага на самостоятелния живот. Ти, който си изкушен да търсиш път за твоето бъдеще. Ти, който си наясно към какво се стремиш, но и леко объркан, защото не знаеш как да го постигнеш.

Може би ти е известно вече, че всеки човек е изправен да вземе важни за живота си решения. Едно такова важно решение е изборът на професия и намирането на работа. Може би осъзнаваш за себе си, че изборът на професия и намирането на работа /започването на трудова кариера/е същевременно и процес на личностно израстване и се изразява в твоите умения да начертаеш пътя на живота си. В момента ти се намираш точно в един такъв период и се нуждаеш от точно тези умения, тъй като водещи пред теб са следните въпроси:

Какъв да стана?

Какво да работя?

Коя е професията и работата, от които ще получа удовлетворение и престиж?

Ето какво разказва Мариана за своя избор:

„Спомням си с умиление края на предпоследната ми година в гимназията – вълнение, напрежение, колебания, въпроси без отговори, суетня… Както при всички зрелостници, завършващи нашето училище и на моя випуск му предстоеше да бъде разформирован и паралелките да бъдат конфигурирани по нов начин - според профила на професията, към която искаме да се насочим.  По онова време нямаше кариерни консултанти, ментори, педагогически съветници, семинари, дори интернет нямаше… Общо взето решението се вземаше на база мечти и стремежи на 17-годишното ми сърце. И съм страшно благодарна на родителите си, че ме оставиха да послушам сърцето си и да направя своя избор въпреки техните мечти и стремежи да стана строителен инженер. Не ме биваше в математиката, а и не можех да начертая една линия, без да я изкривя. За сметка на това считах, че ме бива с думите. В комбинация със силно развитото ми (дори прекалено) чувство за справедливост и сериали от рода на „Али Макбийл“, реших, че искам да следвам право и се записах в хуманитарната паралелка с разширено изучаване на история и литература. Приеха ме и в двата университета, в които кандидатствах, но не и в специалност „Право“. Имах вариант да се запиша в друга специалност и да се прехвърля на следващата година, но реших, че трябва да бъда практична - записах една от най- престижните по онова време икономически специалности и загърбих бъдещата си кариера на главен прокурор. За известно време забравих за таланта си с думите, лутайки се из графики и функции и преследвайки авторитетната и добре платена кариера на банкер. Докато в един моментч кризата не удари финансовия сектор и аз не изгубих хубавата си работа и добрите доходи. Беше немислимо да си намеря работа в банка, камо ли да я задържа за повече от 6 месеца. Лутах се от отчаяние към гняв, през колебания, надежди и какво ли още не. Бях на 27 години, в разцвета на силите си, безработна, безполезна и ненужна. Един ден си казах, че трябва да спра да се самосъжалявам, а да се възползвам от свободното време и да направя нещо, което винаги съм искала. Моментално отворих сайта на института за следдипломна квалификация към моя университет и видях, че имат специалност „Право“. Обадих им се по телефона и ми казаха, че курсът започва след 1 седмица и ако искам да ме вместят, трябва да побързам, така че още на следващия ден се записах. Не мина и месец преди да започна да разглеждам обявите за работа в сектори различни от финансовия. Така ми попадна и обявата за настоящата ми работа, която обожавам и която без грам преувеличение мога да нарека призвание. Не, не съм главен прокурор, дори не съм практикуващ юрист :).  Работя в неправителствена организация и използвам думите и силно развитото си чувство за справедливост, за да помагам на хората. Сега, от позицията на времето знам защо преди 15 години сърцето ми е подсказало да се запиша в хуманитарната паралелка. А осъществяването на една наивна ученическа мечта ми помогна да осъзная за какво съм родена. “

Мариана може да не е имала интернет навремето, но ти имаш късмета да живееш в ера, в която достъпът до информация е почти неограничен. Затова ти предлагам да се възползваш от безплатната ми кариерна консултация като прочетеш тази част от раздела, която ще ти помогне да изясниш някои неща по отношение на бъдещата си професия или може би…призвание? :)

Защо е необходимо да се работи?

За какво съм роден или кои са моите интереси?

Брейнсторминг